6.11.2020 г., 15:24

Бъди себе! Без страх!

747 0 0

Не разбитото сърце боли!

Нито раните получени от падане!

Боли когато нищо не гори,

боли от спомени забравени!

 

Боли страхът, боли и самотата,

а не извървяните пътеки, най -болят.

И нищото пълзящо в тишината,

когато си останал сам в своя свят!

 

Защото просто трябва да живееш,

всеки миг и с всеки стръмен брод!

Живота не създаден за да тлееш,

Иначе защо ще е живот

 

06.11.2020

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...