Бъди себе! Без страх!

Poetry » Free verse

739 0 0

Не разбитото сърце боли!

Нито раните получени от падане!

Боли когато нищо не гори,

боли от спомени забравени!

Боли страхът, боли и самотата,

а не извървяните пътеки, най -болят.

И нищото пълзящо в тишината,

когато си останал сам в своя свят!

Защото просто трябва да живееш,

всеки миг и с всеки стръмен брод!

Живота не създаден за да тлееш,

Иначе защо ще е живот

06.11.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0