Бъди такъв, а аз ще съм търпение -
като корито на река ще те прегръщам,
водите ти ще галят неизменно
брега ми, в мен ще се завръщаш.
Бъди такъв, а аз ще те целувам
с дъжда на всички влюбени сезони.
Ще съм попътен вятър на сбогуване.
Ще съм ти тиха есен в лист отронен.
Бъди такъв - отнасяща вихрушка -
аз в крехкостта си крия нежна сила,
уютно ми е, в бурята ти сгушена -
тогава си за мъничко безсилен
и мога до душата ти да стигна... -
съизмеримо с танц върху жарава...
Тогава те обичам. И ми стигаш.
Бъди такъв -харесва ми... Оставам!...
Лондон, 20/01/2015'
© Росица Чакърова Всички права запазени