Бъди ти, обич моя!
Ела до мене,
не ме подминавай...
очаквахме се толкоз време,
припознавахме във колко други...
че това съм аз, повярвай!
Ела... легни до мен,
изморена съм от
толкова лъжи и
спомени, и грешки...
Твоя ще съм тази вечер...
и всяка друга...
нека посънуваме,
онази приказка,
която тъй жадуваме...
Не казвай думи тежки!
Нека помълчим,
така... да се погледаме...
очи в очи... а после
устни в устни да добрем...
събличай ме, обичай ме...
не спирай... думи са излишни!
Не ми се вричай и не се кълни,
отдавна за словата аз съм глуха...
не се страхувай от развоя...
целувай ме, да... нека ни боли...
от щастие... Бъди ти, обич моя!
не ме подминавай...
очаквахме се толкоз време,
припознавахме във колко други...
че това съм аз, повярвай!
Ела... легни до мен,
изморена съм от
толкова лъжи и
спомени, и грешки...
Твоя ще съм тази вечер...
и всяка друга...
нека посънуваме,
онази приказка,
която тъй жадуваме...
Не казвай думи тежки!
Нека помълчим,
така... да се погледаме...
очи в очи... а после
устни в устни да добрем...
събличай ме, обичай ме...
не спирай... думи са излишни!
Не ми се вричай и не се кълни,
отдавна за словата аз съм глуха...
не се страхувай от развоя...
целувай ме, да... нека ни боли...
от щастие... Бъди ти, обич моя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
