Събуди музата ми застояла
със синият си, непорочен поглед,
разбуди и душата ми, копняла
за любовния и безконечен полет.
Разбудиха се също сетивата,
щом доловиха, че до мен си близо,
усещах от лице ти топлината
във мен дълбоко да навлиза.
Тишина се спусна към ушите,
аз чувах само твойте думи,
бездиханен ти следях очите,
усещах ги, изгарящи върху ми.
После някак си олекнах,
птица бях, летях в небето,
не разбрах кога към мене се протегна
и смело настани се във сърцето.
А там отдавна пазех място,
за тебе беше отредено.
Ти - най-желана, най-прекрасна:
Бъди завинаги до мене!
© Деян Димитров Всички права запазени