Бъдни вечер...

(Вечер в Страната на спомените)

(поема)

Годините минават и съмнения

в Душите ни остават утаени...

От храмовете Божии - с ектѐнии

ни възвестяват: „ Вече Бог роден е!”

... Пустинните кервани носят врява --

по пътят дълъг отдихът е кратък...

Над Витлеем една Звезда изгрява

и бързат вече Влъхвите нататък...

Животът тук задъхва се от жегата,

но нощен вятър вее милостиня...

Пророк, в небето взрян, посочва с гегата -

Една звезда над морната Пустиня...

Във мрака (скрил на дълъг ден умората)

изрязан е  на палма силуета,

разпрягат потните камили хората

и гледат  Витлеемската комета...

В нощта се чува Вятърът единствено,

когато в порив вихрено извие...

Звездите мигат някак си замислено

и в тайните им: Времето се крие...

А в тази нощ все още не изминала

на среща идат Мъдреци избрани --

с изгубеното Време на Пустинята,

пренасяно от древността с кервани...

А има и пророчески Послания,

че Син: и человечески, и Божи

ще се роди с божествената тайна -

на хората  Смъртта си да предложи...

Отдавна всички керванджии знаят,

че Пътят не опира в хоризонта...

До там, между началото и краят –

фактически простира се Живота...

Нощта  божествено е заредена:

с предчувствие от Времето избрано,

че Бог веднъж се ражда във Вселената...

... Но и керванът утре тръгва рано...

Защото той ще пренесе чудесната

и драга вест из цялата Пустиня:

в страни и близки, но и неизвестни,

навсякъде където ще премине...

Ще се говори в хановете вечер

когато се завихря тържеството:

за Младенеца,  да е Бог обречен...

За Влъхвите, Звездата, Рождеството...

... А сутринта: с камилите, с товара

поели пак през Времето безсрочно,

като мираж в далечната омара

Животът им с Началото ще почва....

Безкрай назад на Миналото време

Историята (омотана в здрача!) -

от каменни скрижали ще приеме

Каноните, които ще затлачи,

че даже след Нощта на Рождеството -

едва ли ще забравят как се мрази!!!...

Но Тайнството ще съхранят, защото

божественото трябва да се пази!...

... А щó тревожен в тази нощ е Царя,

кръстосващ като лунатик двореца?..

„... Със Предсказания за Нова Вяра --

за Крал юдейски, идвал  Младенеца...”

Но Цар ли си и с армия голяма

решаваш лесно своите проблеми

и бързо заповед издал: „Да няма

останали в нощта новородени!”

(Когато претендира за божественост

и кралят си е фигура комична!...)

Синът си Бог спасил, съвсем естествено,

понеже имал: Мисия различна...

(И вече бил скован за него Кръста -

разбира се предател се намерил,

а път към хълма, дето ще възкръсне

със Страстите човешки сам отмерил...)

... А в други времена, и в нрави други,

със името му в шествия литийни,

ще вее вятър шарени хоругви

над фанатизма на тълпи стихийни...

... Но толкова безмилостни деяния,

и все във  името на Младенеца,

че може би, след Влъхвите с посланията,

сънува Той със тръните венеца?...

Безброй войни наричани свещени!...

Със  Кръста – да!... Но винаги и с меча!...

... А жертвите изобщо не броени!...

( Дори главата на Йоан Предтеча...)

От кандила, кадилници и клади

димът все още тегне неразнесен,

макар че днес по градските площади

отдавна никой не виси обесен...

Послеслов

... но май е време вече

днес да се замислим:

„ Защо ли трябва да се

размножават Боговете?!...

... Сами си ги открихме:

за Живота Истините,

с които ни владяха -

те през вековете...”

29.12.2017.