България
Когато привечер залезите гледам,
когато над Балкана небето пак синей,
когато Дунава обагрен в пурпур
отмива горестта от моето сърце,
когато вълните на морето Черно
целуват Българския роден бряг
и Божите десници над теб, Българийо,
протегнати
изливат над нас Божията благодат,
аз коленича пред теб, Българийо,
пред теб, мой земен рай,
целувам земята ти от кръвта на героите
обагрена,
прекланям пред теб своята глава.
И гордостта в сърцето ми прелива,
родино моя – земен рай,
че няма от теб по-красива
родина по цялата земя.
А на вас, българи, заминали в чужбина,
ви пращам моята сълза –
пролята от гордост, че съм българка –
макар и бедна,
но оставам в България и тук аз своя земен път
докрай ще извървя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
