2.11.2017 г., 19:13

Българче

2.5K 4 21

Родих се, тук, на таз земя,

за мен, най-свидната страна,

от книжките ми що наднича,

България се тя нарича.

 

От приказките чудни знам,

как българският род голям,

дарил е писменост една,

на вси славянски племена.

 

Та с чест да пишат, да четат,

слова грамотно да редят,

за славните - народ, Родина,

цветя в духовната градина.

 

Така със вдигната глава,

редом с другите деца,

достойно крача по света,

щом Българче се аз зова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...