Родих се, тук, на таз земя,
за мен, най-свидната страна,
от книжките ми що наднича,
България се тя нарича.
От приказките чудни знам,
как българският род голям,
дарил е писменост една,
на вси славянски племена.
Та с чест да пишат, да четат,
слова грамотно да редят,
за славните - народ, Родина,
цветя в духовната градина.
Така със вдигната глава,
редом с другите деца,
достойно крача по света,
щом Българче се аз зова!
© Таня Мезева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
