Родих се, тук, на таз земя,
за мен, най-свидната страна,
от книжките ми що наднича,
България се тя нарича.
От приказките чудни знам,
как българският род голям,
дарил е писменост една,
на вси славянски племена.
Та с чест да пишат, да четат,
слова грамотно да редят,
за славните - народ, Родина,
цветя в духовната градина.
Така със вдигната глава,
редом с другите деца,
достойно крача по света,
щом Българче се аз зова!
© Таня Мезева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
