Българийо славна,
кой на народа сърцата открадна?
Къде са днес великите,
вехнат нейде из тръстиките!
Брата за брат не тъжи!
Тулим всичко в лъжи!
А една тъга в мен лежи!
Какви са тези бури и кълнежи!
Нямаме цели, няма копнежи!
В сърцата само огън срещу другия таим!
Вместо да сме единни, се убиваме един по един!
Слепи сме българи,
по-слепи от това не можем и да бъдем!
Бързаме за нещо другия да осъдим!
Бързаме все другия да обидим!
Бързаме, а за къде?
Станали сме жалки! Малки!
Оставихме се да ни тъпчат като хлебарки!
А, българино, можеше да е друга!
Можеше днес да не се чувстваш като прислуга!
Но, българино, "българин" все още славно ми звучи!
Погледна ли навън, обаче, ми иде да заплача като сираче!
Погледни и ти през малкия прозорец!
Има ли навън останал някой правдоборец?
Не?
Да! Това е жалката истина, която не исках да признавам НАИСТИНА!