19.01.2022 г., 6:48  

Българин и магаре

433 0 0

          Българин и магаре

 

Той българина все води своята борба,

в ден обикновен, във веселба и в тъга.

До него е неговият помощник по съдба,

едно магаре, един приятел Марко по душа.

 

До него заедно е на нивата, с него то оре,

напъва жили и земята българска дълбае.

Накрая получава малко овес и обич голяма,

един другар, като него друг селянина няма.

 

И той помогна някога на Андрешко с инат,

да спаси своя съселянин, своя мил събрат.

Заседнаха в блатото и остана той сам,

заедно с бирника, един човек лош и сам.

 

А той българина с него много си приличат,

голям имат е, с него той често се оприлича.

Стиснал зъби той отново води своята борба,

продължава живота си тук и сега в България.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...