19.01.2022 г., 6:48  

Българин и магаре

428 0 0

          Българин и магаре

 

Той българина все води своята борба,

в ден обикновен, във веселба и в тъга.

До него е неговият помощник по съдба,

едно магаре, един приятел Марко по душа.

 

До него заедно е на нивата, с него то оре,

напъва жили и земята българска дълбае.

Накрая получава малко овес и обич голяма,

един другар, като него друг селянина няма.

 

И той помогна някога на Андрешко с инат,

да спаси своя съселянин, своя мил събрат.

Заседнаха в блатото и остана той сам,

заедно с бирника, един човек лош и сам.

 

А той българина с него много си приличат,

голям имат е, с него той често се оприлича.

Стиснал зъби той отново води своята борба,

продължава живота си тук и сега в България.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...