Българин и магаре

Той българина все води своята борба,

в ден обикновен, във веселба и в тъга.

До него е неговият помощник по съдба,

едно магаре, един приятел Марко по душа.

До него заедно е на нивата, с него то оре,

напъва жили и земята българска дълбае.

Накрая получава малко овес и обич голяма,

един другар, като него друг селянина няма.

И той помогна някога на Андрешко с инат,

да спаси своя съселянин, своя мил събрат.

Заседнаха в блатото и остана той сам,

заедно с бирника, един човек лош и сам.

А той българина с него много си приличат,

голям имат е, с него той често се оприлича.

Стиснал зъби той отново води своята борба,

продължава живота си тук и сега в България.