България

България

Ще поговоря малко за България.

С нея, родната страна, свързана е

Моята съдба.

С книгите що чел съм в свойто

Юношество-детство - други, партизански, 

написани за нас - хората от

Времето на обществения интересен 

строй:

Български - социалистически.

Русия е за мен България също. Странен

Израз, но така е - само с външен

Поглед.

В Русия съм живял години 5-6,

И там придобих чрез нея дух.

Руски дух и български - за мен

Съединени. Такъв съм и сега.

В Русия, в руската литература

Вярвам в най-висока степен.

България е моята Родина - малка и голяма.

Тя е моя бащин дом, кучета съседски,

Река Джерман , Рила планина.

Тя е в Пловдив и Бургас - морето.

България е в преводите мои -

От руския - език могъщ, разнообразен

И богат - на очарователния, роден

Български език.

България е Стара планина, 

На Ботев - Бялата река.

Слава на България. Ура.

България е Сапарева, моята любима,

Баня - родното градче прекрасно.

На баня, да се къпя аз обичам - на

Водата топла и гореща наслаждавам.

Разходки нощни, дневни и

По време всяко да провеждам 

Се стремя, където и да се

Намирам.

България - тук са прекрасните 

Жени, с блестящите ил скромните

Коси.

Дубарова Петя тук е - със стиховете 

Нейни романтично-мъдри - смели.

И на Вапцаров стиховете -

Двубой, Писмо, Вяра - други.

И баща ми, скромния Димитър, 

В България живял е и живее

Неговия дух.

Неговите думи тук са -

За мен са ценни и ценени.

Ръката негова аз виждам - 

На-вся-къде. В неговия-моя дом.

Радка, мойта майка - с делата

Свои - нужни, устремени, горди.

Слава на Родителите мои.

Градините ми, дворове мои скромни  

Тук са - 

с бурените и култури разни. 

И земята Плодородна тяхна.

Те са малката родина моя.

Обичат моите ръце до всичко

Те да се докосват.

А на краката пък им само дай 

Ходене безкрай.

България са корените мои, 

Работата с моите изследвания за 

дървета и гори.

Амулетите що правя - те са дело

На ръцете мои -

Груби, прости, устремени са

Моите ръце - душата хранят,

Приключения търсят за духа.

Стиховете скромни, що откриха

Се в сегашния момент - 

Кат форма аз да нося и да давам 

На света на дървото мое плодовете -

Те се сипят пак за хора-братя

И другари от родната България.

Семена съдържат за душите - 

български "градини".

Слава на Велес - бог славянски,

Що откривам аз сега - забравен,

Позабравен от на България чедата.

Благословени нек да бъдат българите

Що - баща и дядо, двор-градина-дом

Ценят, обичат.

И странниците що - по пътеки горски ходят.

Ура

Лесничея