14.08.2008 г., 9:46

България

1.1K 0 3

12.08.2008

 

 

Българио! Защо си тъй сиротна?

Та ти безброй герои си родила!

Българио! Страна не си самотна!

Ти си единствена наша родина!

 

Снага превивала си мълком,

че поробители са те газили,

но твойте чеда, Родино,

за теб се бориха със сетни сили!

 

Земята ти, Родино, е красива!

Със Странджа, Рила и Пирина,

деца достойни си родила,

да пазят и тачат твоето име.

 

Българио, красива си безкрайно!

От край до край си надарена

с природа хубава и славна,

народът ти за тебе песни пее.

 

Българио, снага недей превива,

че днес те газят недостойни.

В себе си сбери онези сили

на героите си силни, стройни.

 

На Левски ти вземи борбеността.

На Ботев - всички думи силни.

И на Бенковски - решителността,

и всички, що те сриват, пребори ги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно написано...родолюбка си ми ти...с обич.
  • Ех... Ако целият народ мислеше така и го чувстваше в себе си, нямаше на сме на този хал. България наистина е надарена с неописуема красота, но колко човека в цялата страна го оценяват?
    Поздрав за стиха, накара ме да се замисля отново
  • Поздрав за патриотичния дух!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....