Aug 14, 2008, 9:46 AM

България

1.1K 0 3

12.08.2008

 

 

Българио! Защо си тъй сиротна?

Та ти безброй герои си родила!

Българио! Страна не си самотна!

Ти си единствена наша родина!

 

Снага превивала си мълком,

че поробители са те газили,

но твойте чеда, Родино,

за теб се бориха със сетни сили!

 

Земята ти, Родино, е красива!

Със Странджа, Рила и Пирина,

деца достойни си родила,

да пазят и тачат твоето име.

 

Българио, красива си безкрайно!

От край до край си надарена

с природа хубава и славна,

народът ти за тебе песни пее.

 

Българио, снага недей превива,

че днес те газят недостойни.

В себе си сбери онези сили

на героите си силни, стройни.

 

На Левски ти вземи борбеността.

На Ботев - всички думи силни.

И на Бенковски - решителността,

и всички, що те сриват, пребори ги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасно написано...родолюбка си ми ти...с обич.
  • Ех... Ако целият народ мислеше така и го чувстваше в себе си, нямаше на сме на този хал. България наистина е надарена с неописуема красота, но колко човека в цялата страна го оценяват?
    Поздрав за стиха, накара ме да се замисля отново
  • Поздрав за патриотичния дух!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...