България
България
Прощавай, сбогом, тихичка родина,
напущам те без жал!
Кирил Христов
С тринадесетвековна
история се пъчи,
възкръсвала след робство
и след духовен плен
разкъсвала окови…
Народът ѝ измъчен
днес вегетира скотски –
обрулен, унизен.
Природата ѝ рай е!
Жалея за България!
Обичната родина
безброй реки поят.
Но пуста, неорана,
гнети я трън магарешки
и драка, и къпина
са подрастът ѝ млад.
Руини безпризорни
са нейните заводи.
Навън слугуват доста
изгнаници. Безчет…
За хляб при чужди хора,
неволята ги води.
България – до кости
опоскан вилает.
Не случи на управа
и тихо се превръща
в безплодна стара крава.
Месарят я зове…
И как да се надява
на ново светло бъдеще?! –
със старци доизтляващи
и с романѝ чавé*.
----------------------------------------
* – романù чавé (циг.) – цигански деца
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
