България
България
Прощавай, сбогом, тихичка родина,
напущам те без жал!
Кирил Христов
С тринадесетвековна
история се пъчи,
възкръсвала след робство
и след духовен плен
разкъсвала окови…
Народът ѝ измъчен
днес вегетира скотски –
обрулен, унизен.
Природата ѝ рай е!
Жалея за България!
Обичната родина
безброй реки поят.
Но пуста, неорана,
гнети я трън магарешки
и драка, и къпина
са подрастът ѝ млад.
Руини безпризорни
са нейните заводи.
Навън слугуват доста
изгнаници. Безчет…
За хляб при чужди хора,
неволята ги води.
България – до кости
опоскан вилает.
Не случи на управа
и тихо се превръща
в безплодна стара крава.
Месарят я зове…
И как да се надява
на ново светло бъдеще?! –
със старци доизтляващи
и с романѝ чавé*.
----------------------------------------
* – романù чавé (циг.) – цигански деца
© Красимир Тенев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудя се,защо е още актуално!Познавам поне стотици чавета,които са в индустриални немски градове!Поздравления за стихотворението,Майсторе!Дано не е актуално и след десет години!
-
Благодаря ви. Радвам се, че не ме разбирате погрешно.
-
Каква тъжна и жалка картина!
Поздравление за гражданската ти позиция, майстора!
Светла седмица! -
Много силно и тъжно!
-
Истинско стихотворение! Имам подобно!
-
Господи, пази България!
-
Тъга за България и болка по случващото се в нея.
-
Написано с болка.
Поздрави! -
"Не случи на управа",нито на поробител.
Стопява се,стопява,ала не трогва никого.
След време ще е само понятие България.
Табелка върху паметник и книга за изгаряне...
Поздравления за прекрасно изложената позиция, Майсторе! -
Точно!
Споделям!
И от мен поздравления за позицията и стиха! -
Прав си, за съжаление. Много точна картина си нарисувал.
-
"Жалея за България!"
С теб.
! -
Поздрав, Краси!
Хубаво стихотворение! -
Истинският поет винаги отразява духа на времето, в което живее.
Поздравления за позицията, Майсторе!
