Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
13.10.2023 г., 21:10 ч.  

България съм 

  Поезия » Гражданска
272 4 9

 — Що жална, милна девойко,  
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.

Пеят, юначе, защо ли?
Жънат опоскана нива,
тръгнахме боси и голи,
песен на плач се извива.

Празни пустеят къщята,
вятър вършее хармана.
Пушка на рамо да мятам,
че ми додея. В Балкана,

все по чукари да ходя,
българи стари да диря,
че да им стана войвода.
Кой свърне, все ме задиря.

Да бяха чужди, да бяха,
а то ме братец продаде.
Народът скита без стряха –
окъсан, болен и гладен.

Пея през сълзи, юначе.

род съм ти а и Родина.
България съм. Не плача,
но си отивам. Мърцина...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Освен, че го бях оплескала на финала. Поправих го. Благодаря ви! Сенсей!
  • Думите ти тежат и засядат в гърлото! Тъжно, но вярно!
    Поздрав, Наде!
  • Сила, смисъл, красота!
  • Надежда си ми ти,макар и твърде тъжна...
    По първи есенни петли, се усетих длъжен
    да живея с твоя стих!Дано с него събудиш
    заспалите наши души сред мъгла и заблуди!
  • Браво!
  • Поздравления, Наде! Заседна буца в гърлото, мъчно и тежко ми стана! Тъжно!
  • Браво!
  • Знаеш ли, Коста, седях си в моята тиха и уютна черупка, измълчавайки нещата от живота (додето не ме измъкнат тялом навън). И за стотен път се убедих, че не е важно кой какво казва, а как ти приемаш казаното. Благодаря ти!
  • Казано на място
    Но сега либерастите ще те нападнат и ще кажат, че не си права. България цъфти и прогресира
Предложения
: ??:??