България съм
— Що жална, милна девойко,
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.
Пеят, юначе, защо ли?
Жънат опоскана нива,
тръгнахме боси и голи,
песен на плач се извива.
Празни пустеят къщята,
вятър вършее хармана.
Пушка на рамо да мятам,
че ми додея. В Балкана,
все по чукари да ходя,
българи стари да диря,
че да им стана войвода.
Кой свърне, все ме задиря.
Да бяха чужди, да бяха,
а то ме братец продаде.
Народът скита без стряха –
окъсан, болен и гладен.
Пея през сълзи, юначе.
род съм ти а и Родина.
България съм. Не плача,
но си отивам. Мърцина...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
