На хълмчето ветрецът свири,
на къса върбова пищялка.
Снаги на гордите баири
закриват пак луната - малка…
Звезда се мярка светлочела;
подтичва черен вихрогон.
С мастилената си капела
гъргори облакът със стон…
В егреци лумнали огньове,
споделят старите легенди.
С кавалчето си дядо Йове -
романтика от звук и бленди…
И сказки, ритми, гюрултия,
и песен на момите гръмна,
със слънчевата си ютия
колосано небето - тъмно…
И в тази приказност напевна
с прегръдки топла е земята.
Дошъл съм тихо да поседна
сред тази българщина свята!
24.06.2022 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени