БЪЛГАРСКА МУ РАБОТА...
Р. Чакърова
По реда, в който бях си записала всичките точки,
вмъкнах малки парченца душа, оживяла по план...
Стенографът без мен протокола да пише започна,
а съдебният спор се въртеше край думата "срам".
Най - накрая защитата бурно и страстно пледира
за условна поне, под домашен арест и гаранция.
И тълпата отвън почна с викове там да скандира :
"Искаме Наполеон!" и развя знамената на Франция...
Аз от своя страна, предпочетох ( върви, че ме питай...)
да пукясам със стил и финес в електрически стол.
За бесилката чух, че изцъклени прави очите...
Гилотината... кофти... Побиват главата на кол...
Тъй и иначе, жива и здрава ме сочиха с лошо...
Пък и всички ме знаят - перфектно поддържана визия.
(Барикадите падат... И славно умират гаврошовци...)
Репортажът предава от място една телевизия...
Пак отложиха... Вярно ли??? То пък, една екзекуция
като хората няма... Още трескаво мигам от шока...
Та нали е векът на техническа (уж...) революция???...
А...разбирам, разбирам... Бюджетът не стига за тока...
И тогава? ... На вятъра мойто последно желание...
(...мамка му... щях да искам кафе и цигара аванта...)
Само дето напразно направих дузина признания...
И... одеве не купих онази, червената лачена чанта...
Лондон 09/03/2017' 01:08
© Rositsa Chakarova Всички права запазени