БЪЛГАРСКА МУ РАБОТА... 
Р. Чакърова 

По реда, в който бях си записала всичките точки, 
вмъкнах малки парченца душа, оживяла по план... 
Стенографът без мен протокола да пише започна, 
а съдебният спор се въртеше  край думата "срам". 

Най - накрая защитата бурно и страстно пледира 
за условна поне, под домашен арест и гаранция. 
И тълпата отвън почна с викове там да скандира :
"Искаме Наполеон!"  и развя знамената на Франция... 

Аз от своя страна, предпочетох ( върви, че ме питай...) 
да пукясам със стил и финес в електрически стол. 
За бесилката чух, че изцъклени прави очите... 
Гилотината... кофти... Побиват главата на кол... 

Тъй и иначе, жива и здрава ме сочиха с лошо... 
Пък и всички ме знаят - перфектно поддържана визия.
(Барикадите падат... И славно умират гаврошовци...) 
Репортажът предава от място една телевизия... 

Пак отложиха... Вярно ли??? То пък, една екзекуция 
като хората няма... Още трескаво мигам от шока... 
Та нали е векът на техническа (уж...) революция???... 
А...разбирам, разбирам... Бюджетът не стига за тока... 

И тогава? ... На вятъра мойто последно желание... 
(...мамка му... щях да искам кафе и цигара аванта...) 
Само дето напразно направих дузина признания... 
И... одеве не купих онази, червената лачена чанта... 

Лондон 09/03/2017'  01:08