Българска реч
Б Ъ Л Г А Р С К А Р Е Ч
Реч съм, която вие самите
сричате още от пелените.
Думи от звуци близки и мили
на деди, бащи, давали сили.
Аз съм оная, дето в буквара
малката уста плахо повтаря.
Реч на устата – реч на сърцето!
Ведро от мене става лицето.
Чуждопоклонци и хулигани
кълчат ме с думи тъй неразбрани.
На кръст разпъват като Христоса
стройното тяло, звучната строфа.
Моля, недейте! Мене пазете –
святото слово ми съхранете!
Даже когато сте и в чужбина,
с вас ли съм, пак сте в свойта Родина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
