Българските поети
Със своето перо или с оръжие водят борба,
с лошото в хората и на България с врага.
Те умирали са на бойните полета със стих в душа,
в борба с врага , в борба за народна свобода.
В стиховете си за любимата и за България,
изпълнени с любов, радост и много тъга,
разказват те на хората в рима от душа,
бликнали слова от техните добри сърца.
Разбрани или неразбрани те пишат свойте слова,
разкриват себе си в творба, оголват своята душа.
А после протягат с надежда, с книжка своята ръка,
че някой ще зарадват, ще усмихнат нечия душа.
Те примера са на свойте рожби, свойте деца,
които вървят по стъпките им по пътеката.
И остава и живее в тях една тяхна мечта,
да четат стиховете им децата им на техните чеда.
© Валентин Миленов Всички права запазени