29.08.2021 г., 0:11

Българските Поети

1.5K 0 4

                                 Българските поети

 

 

 

 

Със своето перо или с оръжие водят борба,

 с лошото в хората и на България с врага.

Те умирали са на бойните полета със стих в душа,

в борба с врага , в борба за народна свобода.

 

В стиховете си за любимата и за България,

изпълнени с любов, радост и много тъга,

разказват те на хората в рима от душа,

бликнали слова от техните добри сърца.

 

Разбрани или неразбрани те пишат свойте слова,

разкриват себе си в творба, оголват своята душа.

А после протягат с надежда, с книжка своята ръка,

че някой ще зарадват, ще усмихнат нечия душа.

 

Те примера са на свойте рожби, свойте деца,

които вървят по стъпките им по пътеката.

И остава и живее в тях една тяхна мечта,

да четат стиховете им децата им на техните чеда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...