Аз виждам само празнота,

погледна ли през твоите

очи - като същински езера

събираха лъчи.

Аз чувствам само болка,

докосна ли ръцете ти,

като бодли е кожата ти,

сияеща като звезди.

Аз само се изгубвам,

потъна ли в душата ти,

тя сякаш е прозорец,

с камъни разбит - кристал.

Трудно е да съм до теб,

неусетно потъвам в страх,

в чертите ти аз само

свободата осъзнах.

Що да правя?

Тъй жалостно ми е
непозната.

В съня си ярка светлина

те виждам - Слънце на хиляди

парчета.

Война - поглъщаш ме

безмилостно и жадно,

не ме връщай, не смей!

Едва ли ще му бъде жално.

Разкъсах себе си на...

безброй снежинки.

И ето, на, сега съм цяла,

без ни една душа.