* * *
Аз виждам само празнота,
погледна ли през твоите
очи - като същински езера
събираха лъчи.
Аз чувствам само болка,
докосна ли ръцете ти,
като бодли е кожата ти,
сияеща като звезди.
Аз само се изгубвам,
потъна ли в душата ти,
тя сякаш е прозорец,
с камъни разбит - кристал.
Трудно е да съм до теб,
неусетно потъвам в страх,
в чертите ти аз само
свободата осъзнах.
Що да правя?
Тъй жалостно ми е
непозната.
В съня си ярка светлина
те виждам - Слънце на хиляди
парчета.
Война - поглъщаш ме
безмилостно и жадно,
не ме връщай, не смей!
Едва ли ще му бъде жално.
Разкъсах себе си на...
безброй снежинки.
И ето, на, сега съм цяла,
без ни една душа.
© Александра Ангелова All rights reserved.
