7.06.2014 г., 23:10

* * *

798 0 0

Поех глътка въздух 

и гневът в мен се надигна.

Погледнах отвъд планината от хора 

и гневът пак в мен се надигна,

без да питам ни как са, зашо са, те обсипаха ме с хули безмерни

и гневът пак в мен се надигна.

А улица нямаше, ни пътека, ни брод,

за миг дори в кула бездънна попаднах,

от устата ми - ни призив, ни стон,

а гневът май ядеше месата ми от отдавна.

Лъчът светлина отдавна бе ме отминал 

и сенките вече не бродеха в мрака.

С ръката си суха врата ми бе стиснал,

а гневът ми - довърши започнатото

и бавно дотля последния пламък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...