Avis (Павлина Соколова)
362 966
1.04.2017 г., 21:43 ч.

* * * 

  Поезия
422 4 3

Завиждам ти за силата, с която 

загърби всичко, дето сме били.

Завиждам и за безчувсвеността ти

към всички мои изплакани сълзи.

Завиждам ти за сляпата надежда,

че старата любов ще възкресиш

оплела те във миналото с прежда...

предателства, лъжи...

Но ще простиш!

Завиждам ти за тази доброта

...или пък примирение, с което

готов си да пожертваш любовта

към мен! (Да, знам, че аз съм ти в сърцето!)

Завиждам ти, че можеш да заспиваш

без близостта на нежното ми тяло...

Завиждам, че умееш да прикриваш

и онзи спомен...как сме едно цяло.

След сто години тиха самота 

дали ще се погледнем във очите?

Дали ще си припомним любовта...

ръцете си, целувките, мечтите...

 

Сега... и аз ще тръгна срещу вятъра.

Сърцето си ще зазимя задълго.

Дали съдбата ще ни срещне някога

да се разминем... или да се с сбъднем...

 

28.03.2017 г.

 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??