***
Решиш отново косите ми, небрежно разрошени.
Полазват ме хиляди тръпчици, не издържам - поглеждам те.
Потъваш омагьосан в очите ми, а аз в твоите сякаш се давя...
докосваш устните ми с пръсти, напоени с цигара.
Разбира се, бавно и хищно се приближаваш и
че искаш да ме целунеш признаваш...
Сутрин си друг – формален, плах... различен,
а вечер спонтанен, страстен и романтичен...
Този път и аз съм друга – егоист.
Ще рискувам, ще се смея и вилнея...
а може да опитам и отново да обичам.
Но не сега, не искам да се вричам.
Животът е една игра, където, казват, няма правила.
Любовта, напротив, има много и играта все печели я един от двама.
Но скучно е да бъдеш сам... ела, гушни ме, за да разбереш.
А след като страстта премине, ще побегнем, няма да ни се размине.
Ти към мен, аз към друг или пък обратно...
Раздвоена съм… денят дели сутринта и вечерта.
Доближавам се към теб с усмивка и
целувам те по бузката набързо. Поглеждаш ме -
не се сърди, по-добре сами... усмихваш се и ти.
Продължаваш да решиш косите ми, небрежно разрошени.
Денят подканва ни за раздяла. До довечера, шепнеш ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
