***
Решиш отново косите ми, небрежно разрошени.
Полазват ме хиляди тръпчици, не издържам - поглеждам те.
Потъваш омагьосан в очите ми, а аз в твоите сякаш се давя...
докосваш устните ми с пръсти, напоени с цигара.
Разбира се, бавно и хищно се приближаваш и
че искаш да ме целунеш признаваш...
Сутрин си друг – формален, плах... различен,
а вечер спонтанен, страстен и романтичен...
Този път и аз съм друга – егоист.
Ще рискувам, ще се смея и вилнея...
а може да опитам и отново да обичам.
Но не сега, не искам да се вричам.
Животът е една игра, където, казват, няма правила.
Любовта, напротив, има много и играта все печели я един от двама.
Но скучно е да бъдеш сам... ела, гушни ме, за да разбереш.
А след като страстта премине, ще побегнем, няма да ни се размине.
Ти към мен, аз към друг или пък обратно...
Раздвоена съм… денят дели сутринта и вечерта.
Доближавам се към теб с усмивка и
целувам те по бузката набързо. Поглеждаш ме -
не се сърди, по-добре сами... усмихваш се и ти.
Продължаваш да решиш косите ми, небрежно разрошени.
Денят подканва ни за раздяла. До довечера, шепнеш ми...
© Мария Георгиева All rights reserved.
