3.11.2009 г., 22:40 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
357 0 1

* * *

 

Проревнувах.

         Впоследствие – ни-що!

Даже ти ревността не усети,

че захвърлих ключа във огнището  

този,

         с който затворих сърцето

за интриги,

         сплетни,

                   крамоли,

гдето само отрова събират.

И за думи,

         от които боли,

а след тях

         Любовта

все умира...

 

Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??