* * *
Проревнувах.
Впоследствие – ни-що!
Даже ти ревността не усети,
че захвърлих ключа във огнището –
този,
с който затворих сърцето
за интриги,
сплетни,
крамоли,
гдето само отрова събират.
И за думи,
от които боли,
а след тях
Любовта
все умира...
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Всички права запазени