darko47 (Живодар Душков) darko47 (Живодар Душков)
4 168
Nov 3, 2009, 10:40 PM

***

  Poetry » Love
545 0 1

* * *

 

Проревнувах.

         Впоследствие – ни-що!

Даже ти ревността не усети,

че захвърлих ключа във огнището –  

този,

         с който затворих сърцето

за интриги,

         сплетни,

                   крамоли,

гдето само отрова събират.

И за думи,

         от които боли,

а след тях

         Любовта

все умира...

 

Живодар ДУШКОВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0