3.12.2020 г., 2:46

* * *

673 2 6

 

* * * 

Ще бъде чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Ще носи името на Бог.
Ще бъде одеяло 
за всяка мръзнеща душа,
за всеки сън кошмарен...
Ще дойде тихо, със снега.
И дълго ще остане.
От всяка лепнеща тъга
душата ще очисти.
Ще трансформира във сълза 
дълбоките ти мисли.
Сърцето ще успокои.
Умът ще се избистри.
И няма да си сам, помни!
А с всички свои истини. 

...И с нещо чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Във него ще познаеш Бог.
И любовта си. Цялата. 

 

Павлина Соколова
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...