3.12.2020 г., 2:46

* * *

672 2 6

 

* * * 

Ще бъде чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Ще носи името на Бог.
Ще бъде одеяло 
за всяка мръзнеща душа,
за всеки сън кошмарен...
Ще дойде тихо, със снега.
И дълго ще остане.
От всяка лепнеща тъга
душата ще очисти.
Ще трансформира във сълза 
дълбоките ти мисли.
Сърцето ще успокои.
Умът ще се избистри.
И няма да си сам, помни!
А с всички свои истини. 

...И с нещо чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Във него ще познаеш Бог.
И любовта си. Цялата. 

 

Павлина Соколова
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...