15.02.2024 г., 16:52 ч.

Cамо веднъж 

  Поезия » Пейзажна
391 7 12

Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.

 

Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и
стрък зелена надежда в пропукан асфалт.
Подранилото слънце съм с ласкави пръсти,
влюбен славей – в сакурите тихо запял.

 

Аз съм бялото коте – извиващо гръбче
и ухая на люляк, на пролет и дъжд...
И преди този свят огрубял да ме стъпче,
погледни ме! През рамо и само веднъж...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

  612  21 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??