Feb 15, 2024, 4:52 PM

Cамо веднъж

810 7 12

Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.

 

Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и
стрък зелена надежда в пропукан асфалт.
Подранилото слънце съм с ласкави пръсти,
влюбен славей – в сакурите тихо запял.

 

Аз съм бялото коте – извиващо гръбче
и ухая на люляк, на пролет и дъжд...
И преди този свят огрубял да ме стъпче,
погледни ме! През рамо и само веднъж...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...