Feb 15, 2024, 4:52 PM
Cамо веднъж
Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и
стрък зелена надежда в пропукан асфалт.
Подранилото слънце съм с ласкави пръсти,
влюбен славей – в сакурите тихо запял.
Аз съм бялото коте – извиващо гръбче
и ухая на люляк, на пролет и дъжд...
И преди този свят огрубял да ме стъпче,
погледни ме! През рамо и само веднъж...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
339
6
23
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Миленче!
-
Красиво!
-
Дааа...
-
А ти ме усмихна, Езерна лейди. Благодаря на всички!
-
Ухае на живот и на надежда. Браво и от мен!
-
Грехота е толкова красота да бъде стъпкана от човешкото безразличие!
Поздравления, Надежда! -
Много е красиво, Наде!💗💗💗
-
Прекрасни стихове!
-
Непремено трябва да те види, Наде, за да усети колко щастлив и богат на радост и шепа истинско щастие е светът!💖
-
Колко красота е скрита в малките неща и обикновения живот. Каква песен си нарисувала, Наде!
-
Наде, имаш не само талант, имаш в изобилие обич, за всяко живо и неживо същество! Стиха ти ми го казва!😊💖
-
Разтопих се от кеф, Наденце. Толкова се радвам, че съм те вдъхновила.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
