11.01.2011 г., 21:19 ч.

Цар 

  Поезия
434 0 0

Къде ще отида без теб?

АЗ НЕ ЗНАМ!


Ще гледам в тъмнината...


Ще  говоря с тишината...


Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата
.

В края на тунел без изход те ще вдъхват в мен надежда.


ДА! – “Надеждата крепи човека“!


Пламъкът е началото на онзи див пожар,


който ти разпали в мен... в моята душа така самотна


и ми върна светлината, ти бе слънцето - ти бе моят ЦАР!

© Стела Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??