11.01.2011 г., 21:19

Цар

569 0 0

Къде ще отида без теб?

АЗ НЕ ЗНАМ!


Ще гледам в тъмнината...


Ще  говоря с тишината...


Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата
.

В края на тунел без изход те ще вдъхват в мен надежда.


ДА! – “Надеждата крепи човека“!


Пламъкът е началото на онзи див пожар,


който ти разпали в мен... в моята душа така самотна


и ми върна светлината, ти бе слънцето - ти бе моят ЦАР!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...