Jan 11, 2011, 9:19 PM

Цар 

  Poetry
435 0 0

Къде ще отида без теб?

АЗ НЕ ЗНАМ!


Ще гледам в тъмнината...


Ще  говоря с тишината...


Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата
.

В края на тунел без изход те ще вдъхват в мен надежда.


ДА! – “Надеждата крепи човека“!


Пламъкът е началото на онзи див пожар,


който ти разпали в мен... в моята душа така самотна


и ми върна светлината, ти бе слънцето - ти бе моят ЦАР!

© Стела Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??