Jan 11, 2011, 9:19 PM

Цар

Poetry

571 0 0

Къде ще отида без теб?

АЗ НЕ ЗНАМ!

Ще гледам в тъмнината...

Ще говоря с тишината...

Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата.

В края на тунел без изход те ще вдъхват в мен надежда.

ДА! – “Надеждата крепи човека“!

Пламъкът е началото на онзи див пожар,

който ти разпали в мен... в моята душа така самотна

и ми върна светлината, ти бе слънцето - ти бе моят ЦАР!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0