22.10.2017 г., 8:45

Цар и Спасител

677 1 8

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Хари: На тронът цар е достолепно седнал

и жезъл от сапфири той държи.

В утро конят гривест той възседнал,

живот раздава, взема и глави.

 

Христо: Седнал е удобно в трона си студен,

изграден върху човешките души! 

Грешките  не си признава.

Цар все пак е!

Дори в Спасителя не вярва,

но като сънува кръста,

защо ли нощем се потѝ..?

 

 

Хари: И няма власт над неговите дни,

за поданици вечен господар.

Монарх всесилен на безброй земи.

Роден във пурпур. Роден е Цар.

 

Христо: Сега е в силата си,

но Спасителят  внимателно 

го наблюдава!

Сега е Цар, но утре с камъни ще го пребият.

И кучета ще лижат от кръвта му

тъй отровена!

 

 

Хари: За него хората са мравки черни

и той не гледа в златните ботуши.

На вечер пирове, жени неверни.

Прасе ще изяде, бокал пресуши. 

 

Христо: Ще отмине таз илюзия

и Исуса ще целуне 

(даже и под кръста).

 

С удоволствие му пожелавам 

да се прероди във 21 век

и да види щерка си на 

ОКОЛОВРЪСТНОТО!

 

 

/Съвместно сътворено от Хари и Христо/

 

 

 

 

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вие двамата сте страхотен тандем! Искам още!!!
  • Браво и на двамата!!!
  • Аз Ти Благодаря , че Те има Хари ..
  • Благодаря ви!Христо,безпощадно си описал преходността на славта!Благодаря ти приятелю!
  • Благодаря Ви Приятели от името и на двамата ..Хари е страхотен творец .. пред него аз бледнея..но какво пък толкова.. все пак сме живи.. нека да се забавляваме.! Обичам Ви!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...