22 окт. 2017 г., 08:45

Цар и Спасител

676 1 8

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Хари: На тронът цар е достолепно седнал

и жезъл от сапфири той държи.

В утро конят гривест той възседнал,

живот раздава, взема и глави.

 

Христо: Седнал е удобно в трона си студен,

изграден върху човешките души! 

Грешките  не си признава.

Цар все пак е!

Дори в Спасителя не вярва,

но като сънува кръста,

защо ли нощем се потѝ..?

 

 

Хари: И няма власт над неговите дни,

за поданици вечен господар.

Монарх всесилен на безброй земи.

Роден във пурпур. Роден е Цар.

 

Христо: Сега е в силата си,

но Спасителят  внимателно 

го наблюдава!

Сега е Цар, но утре с камъни ще го пребият.

И кучета ще лижат от кръвта му

тъй отровена!

 

 

Хари: За него хората са мравки черни

и той не гледа в златните ботуши.

На вечер пирове, жени неверни.

Прасе ще изяде, бокал пресуши. 

 

Христо: Ще отмине таз илюзия

и Исуса ще целуне 

(даже и под кръста).

 

С удоволствие му пожелавам 

да се прероди във 21 век

и да види щерка си на 

ОКОЛОВРЪСТНОТО!

 

 

/Съвместно сътворено от Хари и Христо/

 

 

 

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вие двамата сте страхотен тандем! Искам още!!!
  • Браво и на двамата!!!
  • Аз Ти Благодаря , че Те има Хари ..
  • Благодаря ви!Христо,безпощадно си описал преходността на славта!Благодаря ти приятелю!
  • Благодаря Ви Приятели от името и на двамата ..Хари е страхотен творец .. пред него аз бледнея..но какво пък толкова.. все пак сме живи.. нека да се забавляваме.! Обичам Ви!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...