25.04.2010 г., 19:53

Цар на акарите

986 0 4

шмугвам се в тунелите на жълтото

което нокти и куки

под алманаха на бръчките

са прели ли прели

дни от ноември юли декември

 

и е топло в жълтото и е топло

цял оазис време

цял оазис място

 

безпясъчно

 

провиквам се и ехото ми шибва

едната буза после другата ушите

когато цар си на акарите

еднакво

жълто

време

вечност

 

сънуваме омекотител за пране

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деймиън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...