Apr 25, 2010, 7:53 PM

Цар на акарите

  Poetry
985 0 4

шмугвам се в тунелите на жълтото

което нокти и куки

под алманаха на бръчките

са прели ли прели

дни от ноември юли декември

 

и е топло в жълтото и е топло

цял оазис време

цял оазис място

 

безпясъчно

 

провиквам се и ехото ми шибва

едната буза после другата ушите

когато цар си на акарите

еднакво

жълто

време

вечност

 

сънуваме омекотител за пране

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деймиън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...