Цар Самуил

               Цар Самуил 

Сега ни гледаш тъжен от небето,

ти  бе велик цар на българския род.

Някога от болка не издържа твоето сърце

като видя войните си, част от твоят народ.

Вървяха гордо но не виждаха светлина,

но те носеха България в своята душа.

Биха се храбро с гордо вдигната глава,

победиха ги но не преклониха своята снага.

Виждаш ли  сега царю твоя българския народ 

отново той е под свои и чужди хомот.

Не са слепи българите, а са в непробуден сън,

зрелища, вода и хляб да има, свободата е насън!

Сега чуждоземците газят нашата българска земя

ти я бранеше от тях някога, има само мъка и тъга!

Само Господ Бог помага ни, той ни е икона една

вярваме в него, Той ще спаси нас и света!