Високо над морските бездни.
На стръмните морски скали,
докоснали облаци звездни...
Там горе живели орли.
Откакто го има света
и още от време оно*.
Те пазят корона една
от злато и синьо стъкло.
А който короната сложел,
той ставал безсмъртен,велик.
Да литне в небето той можел,
невидим да стане за миг.
За нея дочул млад овчар,
по цял ден пасял той овце.
Решил да се пробва за цар,
да бъде със жезъл в ръце..
Нагоре той драпал и лазел,
катерел се денем и нощ.
Подхлъзнал се лошо и паднал
на морето в бездънният кош.
Така завършил си дните.
Защото роден да пълзи,
не можел да стигне орлите,
не можел с тях да лети.
© Хари Спасов Всички права запазени