23.08.2018 г., 19:59

Короната

1.6K 3 9

Високо над морските бездни.

На стръмните морски скали,

докоснали облаци звездни...

Там горе живели орли.

 

Откакто го има света

и още от време оно*.

Те пазят корона една

от злато и синьо стъкло.

 

А който короната сложел,

той ставал безсмъртен,велик.

Да литне в небето той можел,

невидим да стане за миг.

 

За нея дочул млад овчар,

по цял ден пасял той овце.

Решил да се пробва за цар,

да бъде със жезъл в ръце..

 

Нагоре той драпал и лазел,

катерел се денем и нощ.

Подхлъзнал се лошо и паднал

на морето в бездънният кош.

 

Така завършил си дните.

Защото роден да пълзи,

не можел да стигне орлите,

не можел с тях да лети.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

-*време оно-много отдавна,в стари времена.

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Марги,Влади,Ирина,Доче,Васе!
  • Хареса ми.
  • Силни и прозорливи редове! Браво, Хари!!
  • Има една басня "Орел и охлюв",която ми напомни твоя стих,Хари.И метафората и на двете места е,че има и хора,които с пълзене се устремяват към високото,но не могат да се задържат дълго там..... Казват "за опит пари не се дава",но някога коства....живота!
  • Но е опитал! Браво, Хари! Много е хубаво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...