Aug 23, 2018, 7:59 PM

Короната

1.6K 3 9

Високо над морските бездни.

На стръмните морски скали,

докоснали облаци звездни...

Там горе живели орли.

 

Откакто го има света

и още от време оно*.

Те пазят корона една

от злато и синьо стъкло.

 

А който короната сложел,

той ставал безсмъртен,велик.

Да литне в небето той можел,

невидим да стане за миг.

 

За нея дочул млад овчар,

по цял ден пасял той овце.

Решил да се пробва за цар,

да бъде със жезъл в ръце..

 

Нагоре той драпал и лазел,

катерел се денем и нощ.

Подхлъзнал се лошо и паднал

на морето в бездънният кош.

 

Така завършил си дните.

Защото роден да пълзи,

не можел да стигне орлите,

не можел с тях да лети.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

-*време оно-много отдавна,в стари времена.

Comments

Comments

  • Благодаря,Марги,Влади,Ирина,Доче,Васе!
  • Хареса ми.
  • Силни и прозорливи редове! Браво, Хари!!
  • Има една басня "Орел и охлюв",която ми напомни твоя стих,Хари.И метафората и на двете места е,че има и хора,които с пълзене се устремяват към високото,но не могат да се задържат дълго там..... Казват "за опит пари не се дава",но някога коства....живота!
  • Но е опитал! Браво, Хари! Много е хубаво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...