Спомен за Египет и за Фараон,
за онези нежни песни,
тръпки будеха у Соломон
и написа текстове чудесни.
Дворът му е пълен с принцеси.
По разкош не изостава – нека:
тежко падат пъстрите завеси,
а пък музиката тук е лека.
Царят върху всичко туй умува-
целият Дворец да шепне:”Ти си!”
и властта да го целува
с прохладата на кипариси…
Пази от баща си огърлица.
Веселбата днес е с момите,
а сред тях – онази гълъбица:
как вълнува му гърдите!?
Още носи тежка плитка-
ще я види той в неделя:
знак ще й даде с китка,
след това – в топлата постеля.
Балдахинът – целият от кедър
ще напомня тънка блуза:
с поглед мил и много щедър
ще погали нежната й буза.
Първа хубавица сред жените,
той я срещна в лозята
и започнаха тогаз игрите
с изпуснатата кърпа на земята.
След това с неговата колесница
двамата започнаха да скитат-
той улови нейната плесница
и сърцата взеха да се питат.
В Двореца му на воля тича-
тя оправя му леглото,
а пък той и туй обича-
да долива от виното.
Първата открадната милувка
в градините уханни
му донесе и целувка
с омая на години ранни.
-Тази вечер ще се веселим-
на главите – с лаврови листа,
няма повече да се делим,
ще целуна нейните уста.
-С него в ложе ароматно,
ще му дам да ме залюби:
няма връщане обратно,
но коне за мене ще загуби.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Поздрав, Никол!