* * *

14.07.2009 г., 11:34 ч.

Поезия » Друга

439 0 4

Забравен стон, забравен вятър.

Отминали мечти, прекършен клон.

Прегърбени от грехове и страсти,

не разбрахме радостта да бъдем

живи.

Обрулените вежди ярост

няма да родят прашинка

радост.

Устните, откъснат лъч.

Пръстите, невидим дъжд.

Тялото, река от вопли.

Очите...

И гърбове, и вдигнати яки.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.