Забравен стон, забравен вятър.
Отминали мечти, прекършен клон.
Прегърбени от грехове и страсти,
не разбрахме радостта да бъдем
живи.
Обрулените вежди ярост
няма да родят прашинка
радост.
Устните, откъснат лъч.
Пръстите, невидим дъжд.
Тялото, река от вопли.
Очите...
И гърбове, и вдигнати яки.
© Атанас Ганев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
