И вечерта да ме загърне в лилавия си шал,
любовните, отминалите ветрове
в шепата да прибере
и двете с вечерта, сами -
но не и бедни,
пречистени -
но не и тъжни,
да пием за среща и раздяла,
за светло утро,
за бистър ден,
за новите пътеки.
А после пак ще седнем
двете с вечерта.
© Мая Тинчева Всички права запазени