Полудели слънца
надничат
в прегорелите
спомени.
Пресъхнали извори,
като счупени
кръстове обич,
поглъщат
откъснати вопли.
Неродени мечти,
като вечно
страдание,
разпиляват
звезда след звезда.
А дъгата,
усмихната,
отпива от бъдното
и танцува
с последната си
любов.
© Атанас Ганев Всички права запазени
път на надеждата...