12.11.2004 г., 13:25

Цел

1.9K 0 4
Нещата в този свят са малко криви.
Не вярвам скоро да ги разберем.
И колко още ще се скитам,
и ще спре ли някой пак до мен?

Не вярвам вече в чудеса,
имаше ги, но ги няма вече.
Имаше я даже любовта,
но и тя е вече толкова далече.

Погледни на горе към небето,
там е смисъла на всичко туй,
което правиме по навик
и без смисъл и без цел.

Не е важно кой, кога, къде е бил,
важно е със сигурност да знаеш
- ти защо си се родил.
И да намериш своя път, посока, своя точна цел,
и в безсмислието да намериш смисъл,
колкото и вяла да е тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....